Цветан Тодоров за Левски

Здравейте!
Нека ви запозная с г-н Цветан Тодоров


Цветан Милков Тодоров е роден на 30 март 1950 година в село Селановци, Врачанско. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" . В момента живее и работи в град Русе. прочети цялата публикация


Цветан Тодоров пише лирика и хумор и е издал 7 книги - „Моностихове по монокини”, ”Звезден кош”, „Синева” , „Ищах и либидо” , „Крадци на любов”, „Тичинки” /sms-поезия/и „Бръшлянови ручеи”. Получавал е награди от литер.конкурси – носител е на първа награда за поезия на името на Петър Алипиев, публикувано хайку в сборниците, издавани в Киото, и е участник в 4-те сборника с sms-поезия. Има публикувани стихове и хумористични материали във вестници и списания като "Ирин-Пирин" , "Знаци", "Романтика-84", "Стършел", "Луд Труд" и други.
Ако някой иска да се свърже с него може да го направи на имейл tzvetantodorov@abv.bg или на телефон 082-85-48-25 .

Стига толкова описание, все пак това не е сайт за запознанства а блог за Левски! Причината, поради която ви запознах с г-н Тодоров, е че той е написал няколко много хубави стихотворения посветени на Апостолът на свободата, които реши да сподели с нас!
Ето ги и тях :

АПОСТОЛОВИ ПРИПИСКИ

1.„Аз, |Васил Львский…”

Още не съм Левски.
Пресуквач съм на върви,
и вия гайтани.

Опивам се с песни,
ловя пъстърви,
и къпя се в Стряма.

В изткани от мама
кат шаечни дрехи –
на кокал заяквам.

Не ще се посрамя
пред никой обесник.
Цанят ме за дякон.

И само за стрижба
глава ще си скланям.
А расо – ще хвърля!

За сватба-поличба
с кон и кама –
ще ви загърбя.

2.

„Яко Апостолов единонравний и словенских стран

учитилие, Кириле и Методие…”

/из тефтерчето на Левски/

Знаем какво вършим
над тая кама и пищов,
над тая книга словенска!

Другите – пръсти да кършат,
темето си да пощят,
да лъскат фесовете!

Голям замах е – Дело се казва
мъжкото съзаклятие,
що днес ни сродява.

Сърца ни – не са за пазва!
За огън са. За Разпятие.
За Свободата ни явна!

От Вази – писаното, Кириле и Методие;
от нази – стореното
да бъде.

3.

Къде ще бъде предателя,
лъжеца, уста-издайника –
не можем да сме гадатели.
И не е нужно окайване.

Всеки, на нивата турен ,
в работата – щом си я гледа –
ще насмогне на всякакъв бурен
и на душа лековерна!

Бдителност, усет и ловкост
в началото още на Делото!
Да е желязото ковко!
Да гине живуркане дребно!

С пример, д поука, подбуда –
мирна война да го бие.
И ако някой е Юда –
времето
да го смие!

4.

„Длъжност ми е да го кажа,

защото мога и да умра. Внимавайте!”

/из писмо до Л. Каравелов/

На такива хора дай работа,
които са разсъдителни, постоянни,
безстрашни
и великодушни…
Да могат катурна
и робски зандани,
и кон да обяздят,
и знаме да люшнат.
И неизменно –
за правото дело!
И без жалостиво
извъртане!
Не конак ни е нужен,
а народно отечество –
за всичкото честно
и българско.
На хайдутуване –
кръста да турим!
Сама ръка –
и в Дунав не можеш уми;
в бъдещна чиста и свята
република –
е труд благодействен –
ведно се върви!
Затуй да си кажем
и своите кривици,
и тънките сметки,
делата на книга…
Времето иска от нас
Революция,
а революциите –
ломят вериги.

5.

„Чисто народният мъж дава всичко,

па и себе си жертва…”

/Из писмо до комитетите/

Наместо сълзи –
да леем куршуми!
Под знаме зелено
волни да бъдем!
Чисто народният мъж
не се куми
кого да жали,
кого да съди.
Точно за дело сега е.
Вратата
за закъснелия –
ще се затвори.
Бързане – умната.
Силен, юнакът –
силен е стотно,
щом е с народа.
Напред и не бой се!
Близко е, близо е
до смърт си да бъдем
човеци и хора;
робът свободен да е,
на пепел
тиранство да стане,
да съхне до корен.
В Мизия, Тракия
и Македония –
Времето в нас е,
и ние – във него.
Нека са бъдем
ведно дух и тяло –
а разделени –
в земя си да легнем.

6.

„Ръката си подаваме всекиму, който

желае да пролива кръв с нас заедно

за живот и свобода човешка…”

/Из писмо до Л. Каравелов/

Пищов и кама.
Дума.
Двойни писма.
Устав!

За мор и лек –
биле.
За всички сметки –
мерило!

В колиба, градец –
лозинки.
Щом свирне свинец –
всинца!

Комуто се струва
нагорно –
да си робува
охолно!

7.

„За отечеството работим, байо...”

/Из писмо до Иван Кършовски”

Байо Василе,
раздячен дяконе –
пести дивита,
събирай ядове!

Преваля времето –
хомот – не пада…
Печал спечеляме,
сълзим от парене.

С ялова работа
бързим, та куцаме.
С подвеждане сляпо –
не е Революция!

Нареда народова -
за всичките длъжности!
Всекиму – своето!
И съд по устава!

Така да е, байо!
Душеспасение
за обречено тяло
е горене.

Горение!

8.

„Дързост, братя, и напред!”

/Из писмо от 19.02.1872г./

Свобода чиста или смърт –
те са венчавката свята
за нашето свидно Отечество!

Не иде човек да е кърт –
но му трябва къртовска работа –
да е второ пришествие.

Кози и овци ще делим…
Късо е, близо е Времето!
А трябва пред него да бъдем;

за напне всичко си сила,
да сложи крак си на стремето –
кой е за българско!

Не мираж – вече зрима е
сватбата златна и светла
с кърваво знаме;

но от едно място са се свири,
да бъдем - както е редно -
сами да си я направим!

В чиста и свята република –
чисти и честни юнаци
хорото да водят…

Истина е моята дума.
За нея залагам главата си.
И нека ме съдят.

9.

„…и сега ми е нужна, защото някак си

по с живо сърце ще отваждам от пътя си…”

Да ми откупиш нейде живота,
иглянке куршмена!
Под мишница ще те кътам,
ще те повивавам н шумата;

ще ти пастрам оловото –
нахалос да не ударвам,
па ако по е на сгода –
ще млатя с приклада ти…

В що занапред са години –
дружка бъди ми, съпруга…
Свободата си като поздравим –
на бой ще вървим…Другаде.

10.

Нож мой –
блещящото ти острие –
щом трябва –
люто мушка.
Не жали нито врагове,
ни подла гуша.
Ще имащ жъртвений си час,
ръката - миг за удар.
Разбрал си –
кой е враг за нас –
от тебе
няма мърдане.
И ясно е –
коноп-въже
или куршум
ще ни разделя.
Да бъдеш чист от срамове –
това е
твоята
повеля.

11.

Почитай, Боже,
гръстите мънати –
пъздера и корена им,
пъздера и вършето им;
да има коня ми
здрав чул, а цървулите
да опнат върви,
да люшнат се люлките…
Въже да се вие,
Господи, с примка –
двойно и тройно –
кат за бесилка.

12.

Бях послушник, монах и учител,
и хоругвоносец на Хитова…
Имах руса коса и къдрици
и мустаци - лъжливи и истински.
У сламарници спах. На коляно
ред нареди редих. Невенчани…
Зарад знамето родно и свято
примка сторвах за скот и джелатин.
Вдън душа си прехвърлях въпроса
за подлеца, за нищия, просяка…

Днес с пречисто сърце се прощавам
със народа си. И го възвисявам.

из „Синева”

Добавям още 2 стихотворения (24 февруари 2009г)

И ОЩЕ НЕЩО ЗА ЛЕВСКИ

Под дърво и под камък търсим нещо за Левски,
а за него – днес пътят е чист и пречист.
ТОЙ през Времето тръгнал е. Честно
го гледа с очите си бистри.
Кога и как се е преобличал –
точ в точ искаме да узнаем,
сам ли е правил мастилото си,
вземал ли е кредит и заем;
къде е замислял Наредата –
дали по влашките воденици,
в пъртината, или в легиите,
или сред топла магерница;
и как е пийвал кафето си –
на крак ли, с колко ли захар,
намушквал ли е Момчето,
погребван ли е в олтари…
„Не сакаш ли да ми купиш валутата!” –
някой мислите ми пресича…
С бухалки върли хайдути
се опаричват…

/1997г./

19.ІІ. 1873 г.

Земя –
бяла, шеметна.
Зурни.
Барабан.
Тълпа
с байонети
чака
курбан.
Земя –
клета, чемерна.
Спокоен-
гласът.
Гърдите –
кремъчни.
Обарутен –
духът.
Земя –
черна, чезнеща
в две сини
очи.
Февруари
ни свети
с тези
очи.

/1997г/


Благодаря на г-н Тодоров за прекрасните стихотворения!

В допълнение и нещо ново, получено тия дни :

ЗАКЪСНЯЛО ПИТАНЕ
Дяконе,
би ли прескочил
Берлинската страна!...


Още две стихотворения за Левски, вижте тук.