Към Апостола

Ето още две стихотворения от Цветан Тодоров :

КЪМ АПОСТОЛА

Сладкодумен ораторе,
светлоок проповеднико,
овъзторжен мечтателю,
венчан за Отечеството си –

стародавна повеля е
да присъстваш във Времето,
да си мисъл -прозрение
и насъщно обсебване...

Това чисто занятие,
що си взел като жребий –
във века на превратностни
е достойно, потребно е!

ПРИПИСКА

 

 „Аз, Паисия йеромонах...”(1762)

   “Аз, Васил Лъвский...”(1862?)

... Зная – ще се родиш.

И ще ми носиш кръста.

Делото – да го продължиш.

След сто годин. Насъщното.

Ще презреш  и ти болка

и в душа съсипни.

На ползу роду

сърце ще дариш.

Ще си с братя следовници –

някой Христо, Матей...

Земя си кръстом ще бродиш.

Ще сторваш полиелей

на словото на светци

и лъвската храбрина

на предци..Ще тачиш орли

и техните прости гнезда.

На политика чужбинска

с разум ще връщаш.

Ще мразиш насилника.

Времето ще обръщаш...

От битието е видно

и тука записвам:

Апостоли – все ще ги има!

Ведно с Истината!

Цветан Тодоров

Русе

Благодарим Ви, г-н Тодоров!