неделя, 18 февруари 2018 г.

145



Поклон!

събота, 18 февруари 2017 г.

144

Всяка година идва тоя момент и започват бурни дискусии - дали почитаме героите си достатъчно или сме пълни неблагодарници. Питал съм се същото, но за себе съм сигурен, че съм неблагодарник. Все се надявам да има българи, по-благодарни от мен. Но все пак като се позамисля, бих ви питал:

Да си спомняш веднъж в годината или да забравиш изцяло, кое е по-добре ????


И накрая ще ви покажа още нещо, което има дълбок смисъл, но само подсилва горният въпрос:



Помним те, Апостоле, не бихме те забравили! Никога! 

четвъртък, 28 април 2016 г.

Още снимки на паметника в Куба

Здравейте всички!

Наскоро с мен се свърза Йорданка Иванова. Дотук нищо необичайно, нали? Йорданка е хубаво българско име, често срещано. Обичайното свършва точно тук. Йорданка Иванова се свърза с мен и сподели, че случайно е попаднала на блога и на публикацията за паметника на Левски в Сиенфуегост, Куба. Тя е била там. Нейният баща също е бил там и също е взел участие в направата!

За съжаление, баща ѝ вече не е сред нас, но Йорданка и всички взели участие в създаването и откриването на паметника, пазят спомена за него жив. Вече знам и аз. Вече знаете и вие, които четете тези редове. И вече имате моралното задължение и вие да поддържате спомените живи. При това с Гордост!

Ето и снимки от личният албум на Йорданка :












Ако поради някаква причина сте пропуснали и по-новите снимки, изпратени от Емил Леви, можете да ги видите тук.

И като се замисли човек, с тоя наниз от случайности, накрая се оказва, че няма нищо случайно :) 

Благодаря на Йорданка Иванова за изпратените снимки!

Бъдете здрави!

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

143 години от обесването на Левски.

Монетата винаги има две страни. Но на днешната дата вариантите са повече от два - някои честват, други тъгуват, някои нехаят, а някои празнуват...

Левски е жив. Великите хора не умират - те живеят вечно в народната памет.

Левски е жив! Но може би и както преди, хората и днес се страхуват от него. Страхуват се, че може да "прихванат" от лудостта му. Страхуват се, да не ги вдигне на революция. Страхуват се, че ще дойде и ще им разбута спокойствието. Страхуват се.

И същевременно, някои тайно, други явно, му се възхищават. Осъзнавайки нуждата от хора, които да променят всеобщото мнение и да тласкат народа напред, към по-добро бъдеще. Възхищават се на смелостта му, на дързостта му, на умението му днес да е един, а утре друг, но винаги един и същ - Българин. Българин, отдаден на каузата. Каузата за Освобождението на цял един народ.

Днес искам да ви припомня две неща - стихотворението на Петя Йорданова, „Чисти сметки“ и видеото "Кой разплака Васил Левски?".


Помним те, Апостоле! И наистина, сега си нужен повече, отколкото преди...

Поклон!